Job 3:1-6

b Сир. 23:14

( 3:1-31:40 )

Монолог на Йов – голямата скръб на невинно страдащия

1 ^a ^b След това Йов отвори уста и прокълна деня на раждането си.

2 Йов заговори с думите: 3 „Да бъде заличен денят, в който съм роден, и нощта, в която рекоха: „Зачена се момче!“ 4 Нека този ден потъне в мрак; Бог от висините да не се погрижи за него и да не изгрее над него светлина! 5 Да го погълнат тъмата и смъртната сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него като от ден, помрачен от буря! 6 А онази нощ – тъмнина да владее над нея, да не се числи към дните на годината, да не влезе в числото на месеците!